Перуките в древен Египет и Израел

Косите в Древен Египет
Още от най-древни времена египтяните обезкосмявали цялото си тяло поради горещия климат и силно развитата хигиенна култура. В основата на тяхната традиция стои бръсненето на главите и носенето на перуки. Фараоните задължително се появявали с перуки пред подчинените си. Перуката започнала да се налага като символ на престиж и царска власт. В традициите на Древен Египет синът на фараона оставял необръснат кичур коса в центъра на главата си, която носил под формата на кок. Такава прическа можем да проследим при прабългарите и африкански племена.

В ранното християнско изкуство Исус Христос винаги е изобразяван с дълга коса и брада. Апостолите, продължители на делото му, също са с дълги коси и бради. В Библията е записано: „Не режете косата от двете страни на главата и краищата на брадата си”. Тези основни религиозни закони са проникнали изключително много в бита на евреите. Дългите бради са символът на тяхната религия – юдаизма.

Перуки при ортодоксалните евреи
Интересен е фактът, че все повече ортодоксални евреи носят перуки според религиозните си обичаи. Жените покриват косите си, но същевременно с това следват и модните тенденции. Една от най-престижните традиции е носенето на шейтел (перука на идиш). Жените с перуки са една от най-често срещаните гледки в Израел, но това, че ги носят, се забелязва едва след по-внимателно вглеждане. Вековната традиция за прикриването на косите се смята за нещо нормално особено след като жената се омъжи. В Израел една трета от жените носят перуки. Според търговеца перукер Виторио Сасон новото поколение евреи отдават голямо значение на религията си, но желаят в същото време да останат стилни и модерни.

Изборът на перука при жените зависи от вида юдейство, което изповядват. Перуките се носят най-вече от ешкеназите, докато някои жени предпочитат носенето на шапка върху част от косата си. Основно правило при перуките е да са кашер (да отговарят на изискванията на юдаизма). Това означава, че косата не може да идва от Индия, тъй като там вярата не е същата, тоест не е чиста. Според религиозния закон на юдаизма се забранява всякаква печалба от действие, посветено на друг бог. Именно затова индийските перуки вече не се ползват в Израел, а се внасят от Китай.

Стойността на перуката
Точната стойност на перуката зависи от различни фактори. Важен е произходът на косата, дали тя е изкуствена или истинска. Най-популярни остават косите от Източна Европа, защото са хубави и светли на цвят. Косите на тези народи са по-тънки, но и по-гладки и вълнисти. Това е причината те да са предпочитани за направата на перуки. Обработването на косата също играе важна роля. Тя не бива да е третирана с вредни химикали. По-дългата коса, сресана на път, се търгува по-скъпо.

Тъй като перуките имат важна представителна роля за еврейските семейства, те винаги отделят нужната сума пари за тяхната направа. Връщайки се назад във времето, виждаме същата тенденция в бароковия период на рококо. По това време жените също са носели перуки за престиж, които са били с всякакви причудливи форми – с цветя, пера, лодки и дори мелници. Тяхната изработка обаче не е никак проста. Първо, косата се сортира по дължина, след което всеки косъм се вплита в мрежа и най-накрая се подстригва. След като жената си избере перука, тя се наглася по формата на главата й. За направата на една перука за нужни около 100 часа работа. Покупката на перука е изключително важна стъпка за израелските жени. Тя обикновено става преди религиозен празник като Пасха. Новата перука прави жената да изглежда сияеща, нова и красива. Придава и чар и самочувствие.

текст Мария Христова